` На Ди `
На Ди
Пак е нощ, пак черно е вън,
заспали са всички в покоя...
Небе - без звезди, прохлада - без сън,
почива духът ми от зноя...
Но нейде дълбоко проблясва искра,
пронизващо свети във мрака...
и бавно тъмата изгаря с нощта,
прогорена от лъчa на светлината!
Свети и топли във мен неуморно,
изпълва света ми с надежди!
Слънце изгря във сърцето порочно,
пропи го със обич и нови копнежи!
Звезда ли е или пламнала свещ,
която, горейки, поддържа ме жива?
Човек ли е, момиче дали?
А може би нежна, сияйна самодива...
За теб е една, за другия - друга,
и радост, и песен, и малко тъга...
А аз... аз ОБИЧАМ това момиче до полуда!
Не питай защо или пък как...
... и колкото и да не ти се вярва - прогледни!
Моето слънце, Дидче, това си ТИ!!!
Не мога да пиша, не разбирам от рими, но желанието ми да зарадвам много обичан от мен човек беше по-силно от неспособността ми.
Посвещавам тези стихове на Дияна Долапчиева - незабравим човек, любим и безценен приятел!
Пак е нощ, пак черно е вън,
заспали са всички в покоя...
Небе - без звезди, прохлада - без сън,
почива духът ми от зноя...
Но нейде дълбоко проблясва искра,
пронизващо свети във мрака...
и бавно тъмата изгаря с нощта,
прогорена от лъчa на светлината!
Свети и топли във мен неуморно,
изпълва света ми с надежди!
Слънце изгря във сърцето порочно,
пропи го със обич и нови копнежи!
Звезда ли е или пламнала свещ,
която, горейки, поддържа ме жива?
Човек ли е, момиче дали?
А може би нежна, сияйна самодива...
За теб е една, за другия - друга,
и радост, и песен, и малко тъга...
А аз... аз ОБИЧАМ това момиче до полуда!
Не питай защо или пък как...
... и колкото и да не ти се вярва - прогледни!
Моето слънце, Дидче, това си ТИ!!!
Не мога да пиша, не разбирам от рими, но желанието ми да зарадвам много обичан от мен човек беше по-силно от неспособността ми.
Посвещавам тези стихове на Дияна Долапчиева - незабравим човек, любим и безценен приятел!
© Стаси All rights reserved.
