На двадесет и три

20.05.2022 г., 10:38 ч.

Поезия

242 0 4

Понякога съм скромна тишина,

а някога съм буря неусетна.

Обичам всяка болка да творя,

която в мен изригва като Етна.

Понякога самотно се руша,

но винаги разумно се събирам.

Преминал през вселени от тъга,

живота философски го разбирам.

На моите човешки рамене

събрани са тегоби и усмивки.

Животът ми, пораснало дете,

понякога лишен е от почивка.

Понякога душата ме боли,

но винаги красиво я обличам.

Едно момче на двадесет и три,

отдадено на рими, ви обича.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.