На двадесет и три
Понякога съм скромна тишина,
а някога съм буря неусетна.
Обичам всяка болка да творя,
която в мен изригва като Етна.
Понякога самотно се руша,
но винаги разумно се събирам.
Преминал през вселени от тъга,
живота философски го разбирам.
На моите човешки рамене
събрани са тегоби и усмивки.
Животът ми, пораснало дете,
понякога лишен е от почивка.
Понякога душата ме боли,
но винаги красиво я обличам.
Едно момче на двадесет и три,
отдадено на рими, ви обича.
© Димитър Драганов All rights reserved.
