На две половини

11.06.2010 г., 21:56 ч.

Поезия » Друга

899 0 2

Сутрин е с него,

там се събужда,

привидно от сладък

и спокоен сън...

Секунди, преди да отвори очи,

тя пропъжда

спомена от нощния, далечен звън

на чашите - от шампанското изпито

с другия - забранената, стара любов,

която все пропъжда открито

вече почти един цял живот...

С лъжи започва деня си,

с лъжи завършва нощта.

Кого ли лъже?!

... в ума си,

отричайки себе си,

остава сама.

Усмихва се, на него говори,

а мислите отлитат в друга посока...

Плаче наум със себе си спори,

кога ли изтича и на лъжите срока...

...

Не би могла пред тях за се изправи,

твърде дълго оплитала своите мрежи.

Заблудена, блудна какво ли да прави,

зли демони ù казват да реже

сърцето на две... и готово -

на равни половини разделя,

без значение ще боли ли отново,

но кой ли от тях ще поиска

сърцето ù с друг да споделя...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-07-07T09:05:09+03:00

Така е - в любовта няма правилно... сърцето само определя правилата...
А на нея и кажи да пише още - харесва ми!
Поздрави!
vanesa_crazy (Ванеса)

2010-06-14T17:00:26+03:00

Хареса ми и като идея и като изпълнение!