На две половини
Сутрин е с него,
там се събужда,
привидно от сладък
и спокоен сън...
Секунди, преди да отвори очи,
тя пропъжда
спомена от нощния, далечен звън
на чашите - от шампанското изпито
с другия - забранената, стара любов,
която все пропъжда открито
вече почти един цял живот...
С лъжи започва деня си,
с лъжи завършва нощта.
Кого ли лъже?!
... в ума си,
отричайки себе си,
остава сама.
Усмихва се, на него говори,
а мислите отлитат в друга посока...
Плаче наум със себе си спори,
кога ли изтича и на лъжите срока...
...
Не би могла пред тях за се изправи,
твърде дълго оплитала своите мрежи.
Заблудена, блудна какво ли да прави,
зли демони ù казват да реже
сърцето на две... и готово -
на равни половини разделя,
без значение ще боли ли отново,
но кой ли от тях ще поиска
сърцето ù с друг да споделя...
© Десислава Танева All rights reserved.
