* * *
На двора се прощаваше с природата.
Със птиците,
със звуците,
със времето.
Растенията тихо ти говореха
спокойни, че избегна бремето.
Сърцето ми се късаше от гледката,
аз знаех, че прощаваш се с живота.
Благодаря ти, че формира в мен Човека
и завеща ми вярата в доброто.
P. S. Преди да си тръгна, татко, ще помилвам земята и от теб, а ти прегърни небето и от мен...