* * *
На двора се прощаваше с природата.
Със птиците,
със звуците,
със времето.
Растенията тихо ти говореха
спокойни, че избегна бремето.
Сърцето ми се късаше от гледката,
аз знаех, че прощаваш се с живота.
Благодаря ти, че формира в мен Човека
и завеща ми вярата в доброто.
P. S. Преди да си тръгна, татко, ще помилвам земята и от теб, а ти прегърни небето и от мен...
© Надежда Маринова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
