нмг (Надежда Маринова )
245 2094
May 26, 2011, 8:59 PM

* * * (На двора се прощаваше...) 

  Poetry
449 0 8

 

* * *

 

На двора се прощаваше с природата.

Със птиците,

със звуците,

със времето.

Растенията тихо ти говореха

спокойни, че избегна бремето.

 

Сърцето ми се късаше от гледката,

аз знаех, че прощаваш се с живота.

Благодаря ти, че формира в мен Човека

и завеща ми вярата в доброто.

 

 

 

P. S. Преди да си тръгна, татко, ще помилвам земята и от теб, а ти прегърни небето и от мен...

 

 

 

 

 

 

© Надежда Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??