На Дявола душата си продаде...
Единствено във нечии бумаги
записан си - баща на своя син.
Но срина веселото детство,
а младостта И със юмрук разби.
С алкохола, виждам, си на Ти
и предпочитан той е, вместо тях!
Постигна го - семейството разби
и лицемерен не бъди поне сега.
Ти сЪлзи за сина си рониш още
и продължаваш - в него се кълнеш.
Щом "булка" е бутилката ти, значи
далече си от тях! Но без копнеж
върви и знай - мигът не ще се върне -
върховният, когато син ти се роди.
На Дявола душата си продаде...
Ах, плачеш!? Късно е сега, уви!
И по-добре ще е да ги забравиш -
почни отново своя "истински" живот,
но със ръка на друга не посягай...
търси спасителен за тебе брод.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени