На Дявола душата си продаде...
Единствено във нечии бумаги
записан си - баща на своя син.
Но срина веселото детство,
а младостта И със юмрук разби.
С алкохола, виждам, си на Ти
и предпочитан той е, вместо тях!
Постигна го - семейството разби
и лицемерен не бъди поне сега.
Ти сЪлзи за сина си рониш още
и продължаваш - в него се кълнеш.
Щом "булка" е бутилката ти, значи
далече си от тях! Но без копнеж
върви и знай - мигът не ще се върне -
върховният, когато син ти се роди.
На Дявола душата си продаде...
Ах, плачеш!? Късно е сега, уви!
И по-добре ще е да ги забравиш -
почни отново своя "истински" живот,
но със ръка на друга не посягай...
търси спасителен за тебе брод.
© Петя Кръстева All rights reserved.
