На дъщеря ми
На дъщеря ми
Страхувам се да те прегърна,
при мен си само от зори.
В ръцете ми така се губиш,
но тук са мойте следи.
Какво си мъничко човече,
а как разтапяш "великана".
За дара, дето съм получил
какво ще плащам в замяна.
Какви ли тайни чудни криеш
за този, пратил те при нас.
Какво, че няма да узная,
че знак е стига ми да зная...
С тебе крачиме през дните,
аз правя крачка, ти пък две.
За твойте мечти безспирно,
препускат сребърни коне.
И няма клетви неизпълнени,
тъй хвърлени на хаос думи.
Стремглаво търсиш обещаното
и пращаш ме по стръмни друми.
На тате малката принцеса...
Короната ще отеснее.
Щафетата ще друг поеме,
дано това да го умее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Савар Всички права запазени
