Savar (Савар)
39 92
21.04.2013 г., 14:25 ч.

На дъщеря ми 

  Поезия » Друга
1277 1 9

На дъщеря ми

 

Страхувам се да те прегърна,

при мен си само от зори.

В ръцете ми така се губиш,

но тук са мойте следи.

Какво си мъничко човече,

а как разтапяш "великана".

За дара, дето съм получил

какво ще плащам в замяна.

Какви ли тайни чудни криеш

за този, пратил те при нас.

Какво, че няма да узная,

че знак е стига ми да зная...

С тебе крачиме през дните,

аз правя крачка, ти пък две.

За твойте мечти безспирно,

препускат сребърни коне.

И няма клетви неизпълнени,

тъй хвърлени на хаос думи.

Стремглаво търсиш обещаното

и пращаш ме по стръмни друми.

 

На тате малката принцеса...

Короната ще отеснее.

Щафетата ще друг поеме,

дано това да го умее.

 

© Савар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??