На дъщеря ми
На дъщеря ми
Страхувам се да те прегърна,
при мен си само от зори.
В ръцете ми така се губиш,
но тук са мойте следи.
Какво си мъничко човече,
а как разтапяш "великана".
За дара, дето съм получил
какво ще плащам в замяна.
Какви ли тайни чудни криеш
за този, пратил те при нас.
Какво, че няма да узная,
че знак е стига ми да зная...
С тебе крачиме през дните,
аз правя крачка, ти пък две.
За твойте мечти безспирно,
препускат сребърни коне.
И няма клетви неизпълнени,
тъй хвърлени на хаос думи.
Стремглаво търсиш обещаното
и пращаш ме по стръмни друми.
На тате малката принцеса...
Короната ще отеснее.
Щафетата ще друг поеме,
дано това да го умее.
© Савар All rights reserved.
