nosht-den (Сис)
14

24.04.2010 г., 20:57

На дъщеря ми

Поезия » Друга

2K 0 3

На дъщеря ми

Понякога светът изглежда тесен,

понякога си мислиш, че излишната си ти,

понякога мечтите ти умират,

понякога сърцето те боли...

Не винаги животът ти ще бъде болка,

не винаги ще губиш само ти,

не винаги ще плачеш в самота,

не винаги да бъдеш жива ще тежи...

Очаквай утре малко светлина,

очаквай усмивката да кацне и на твоето лице,

очаквай да се прероди изстрадалата ти душа,

очаквай неочакваното да е в твоите ръце...

Посветено на 17 годишната ми дъщеря Радост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

bojenski (Иван Иванов)

Светла мъка! Тъжно и успокояващо.

2010-04-26T23:49:51+03:00
Eia (Росица Танчева)

"очаквай неочакваното да е в твоите ръце..." - Колко хубаво послание!
Поздрав!

2010-04-24T21:07:56+03:00
vodoleia (Мария)

Чудесен стих-посвещение, изпълнен с майчина мъдрост...
Поздрав!

2010-04-24T21:07:41+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0