На дъщеря ми
Моята красива птичка
във жена превърна се голяма.
Моята едничка дъщеричка,
щастие на татко и на мама.
Тя до вчера бе дете
И навън до късно си играеше.
Бягаше с издрани колене,
за света голям мечтаеше.
Днес пред мен стои жена,
непокорна, много дива.
На света ми е една!
Тя за мен е най-красива!
Моето момиче тръгва вече,
спомени във вкъщи ни оставя.
Заминава, някъде далече.
Обеща, че ще ни навестява.
Няма да е често, зная.
Някога девойка също съм била.
Това не ме спира да мечтая
да се връща, да не съм сама.
Мойта дъщеря във друга къща
вече всяка вечер ще заспива.
Спомена за нея все ме връща
като малка как в ръцете ми обичаше да си поспива.
Моя радост тя едничка.
Любовта плени я и отвлече.
Мойта мила дъщеричка,
наща къща не е нейна вече.
Радост е да имаш си момиче,
но и тъжно, знай това!
Твоето единствено кокиче
някой ден ще тръгне по света.
И дорде в ръцете ти се гушка,
ще порасне тя за миг.
И от чувствата - вихрушка.
Няма да се чува твоя вик.
И питам свиква ли се с новото начало?!
Ще липсва ми едничка дума само,
семейството ни вече няма да е цяло
и няма кой да казва "МАМО".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Петрова Всички права запазени
