ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
X. НА ДЪЩЕРЯ МИ
По случай дванадесетия ù рожден ден
Гълъб бял в утринта излетя.
С лек, красив пирует ме погали.
И усмихват се летни цветя,
аромата си щедро раздали…
Звън камбанен от храма, велик,
възвестява ми с глас благославящ,
че съм станал баща в този миг
и сърцето ми с него запява!...
Как градът се роди чисто нов,
преоблечен навеки в доброто!
И показа ми Бог, че с любов
се посява навеки животът!…
Днес не стъпвам, летя по земята!
И треперя, дорде те прегръщам,
осъзнаващ че майчица свята
някой ден ще си, хубава дъще!...
11.07.2023 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени