17.09.2007 г., 21:11

На едно непораснало още момиче

1.3K 0 30


                                     Къде сте, мънички феи,
                                     защо сте заспали?
                                     Като камбанка звъни
                                     сърчице от кристали
                                     на нежно момиче
                                     с душата на цвете.
                                     Отворете очички,
                                     звезден прах поръсете,
                                     да блесне с премяна
                                     от обич омайна,
                                     по пътека да тръгне
                                     под звездица сияйна.



                                         
                                                        Благодаря на Валентина-Jantreya
                                           която ми подсказа, че и вълшебниците
                                           понякога   спят и не ни чуват и виждат

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....