Sep 17, 2007, 9:11 PM

На едно непораснало още момиче

Poetry

1.3K 0 30

                                     Къде сте, мънички феи,
                                     защо сте заспали?
                                     Като камбанка звъни
                                     сърчице от кристали
                                     на нежно момиче
                                     с душата на цвете.
                                     Отворете очички,
                                     звезден прах поръсете,
                                     да блесне с премяна
                                     от обич омайна,
                                     по пътека да тръгне
                                     под звездица сияйна.


                                                        Благодаря на Валентина-Jantreya
                                           която ми подсказа, че и вълшебниците
                                          понякога   спят и не ни чуват и виждат

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

аннавлад (Анна Дюлгерова)

Много красиво!

2007-09-28T13:48:56+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Благодаря ви от сърце.

2007-09-23T13:49:46+03:00
Лиана (Галина)

Както винаги великолепна!Много обич и нежност разкрива стихотворението ти мила Маги!Поздрав и прегръдки!

2007-09-19T07:23:05+03:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Благодаря ти Маги за нежните и мили думи!!!

Момичето отдавна е порасло.
В душата му цветята прецъфтяват.
Дори и да не чака вече ласка
то много тайно още се надява.

2007-09-18T23:39:40+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Вие сте безценен дар за мен.

2007-09-18T16:10:05+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0