19.11.2019 г., 20:01 ч.

На границата 

  Поезия
590 2 3

Замрях на ръба си на граница,

на върха на света ми, в очакване.

Душата ми - отричана странница

се превърна в наивна изгнаница.

 

Ако още съм тук и те чакам,

то е защото, в тълпата те мярвах

и пазя надежда, че ще дочакам

да видя това, на което повярвах.

 

Вече тежат ми гласа в тишината

и тази моя последна надежда.

Навярно ме чакаш, там в долината,

която в края, при теб ме отвежда...

Е.И.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=D9KCqItgmxk&list=RDD9KCqItgmxk&index=1

© Елена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • да, тежи. И добре, че тежи. Пропускаш, че тя е на върха, пък този, когото очаква е в долината ... или поне тя се надява да е там
  • Благодаря ти
  • Пак си надминала себе си! Адмирации! 6.
Предложения
: ??:??