19.11.2019 г., 20:01

На границата

1.1K 2 3

Замрях на ръба си на граница,

на върха на света ми, в очакване.

Душата ми - отричана странница

се превърна в наивна изгнаница.

 

Ако още съм тук и те чакам,

то е защото, в тълпата те мярвах

и пазя надежда, че ще дочакам

да видя това, на което повярвах.

 

Вече тежат ми гласа в тишината

и тази моя последна надежда.

Навярно ме чакаш, там в долината,

която в края, при теб ме отвежда...

Е.И.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=D9KCqItgmxk&list=RDD9KCqItgmxk&index=1

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • да, тежи. И добре, че тежи. Пропускаш, че тя е на върха, пък този, когото очаква е в долината ... или поне тя се надява да е там
  • Благодаря ти
  • Пак си надминала себе си! Адмирации! 6.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...