Замрях на ръба си на граница,
на върха на света ми, в очакване.
Душата ми - отричана странница
се превърна в наивна изгнаница.
Ако още съм тук и те чакам,
то е защото, в тълпата те мярвах
и пазя надежда, че ще дочакам
да видя това, на което повярвах.
Вече тежат ми гласа в тишината
и тази моя последна надежда.
Навярно ме чакаш, там в долината,
която в края, при теб ме отвежда...
Е.И.
https://www.youtube.com/watch?v=D9KCqItgmxk&list=RDD9KCqItgmxk&index=1
© Елена All rights reserved.
... или поне тя се надява да е там
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
