Замрях на ръба си на граница,
на върха на света ми, в очакване.
Душата ми - отричана странница
се превърна в наивна изгнаница.
Ако още съм тук и те чакам,
то е защото, в тълпата те мярвах
и пазя надежда, че ще дочакам
да видя това, на което повярвах.
Вече тежат ми гласа в тишината
и тази моя последна надежда.
Навярно ме чакаш, там в долината,
която в края, при теб ме отвежда...
Е.И.
https://www.youtube.com/watch?v=D9KCqItgmxk&list=RDD9KCqItgmxk&index=1
© Елена All rights reserved.
... или поне тя се надява да е там
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
