На гроба ми
На гроба ми носи
все жълти рози...
Помълчи си, поплачи,
свещ недей да палиш.
Бях грешна, свещите
са само за светици...
В мрак съм, няма светлина
и не искам да я виждам,
никога, нито пък сега...
Цветни дрехи облечи,
не заслужавам траур,
празник е не мислиш ли?!
Светъл бе денят
във който си отидох,
церемонията беше хубава нали!?
Но защо сега ще страдаш,
щом приживе,
обърна се на другата страна...
Не ме прегърна...
Сега няма смисъл от това!
Екатерина Глухова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Глухова Всички права запазени
