На гълъба във моята душа

9.02.2009 г., 0:02 ч.

Поезия » Друга

4.8 / 24

1157 0 32

На гълъба във моята душа
усмихвам се и кротко го погалвам.
Той вече е с опърпани крила,
но все към мен глава протяга.
И странно може би е, че в синхрон
са неговият полет и мечтите.
Той чака на панелния балкон
да полетиме двама в висините.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Последното врабче
Майка

— Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат. Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод....
Зарекох те

Белязах ти душата с незабрава и сянката си в стъпките ти вплетох. Два въглена горещи на раздяла в съ...
Ляво-криво, надраскано

Не исках тъжен стих, но кой ме пита. От хумора ми някой пак е крал. Душата ми, в съдба, на охлюв сви...

Още произведения »