На гълъба във моята душа
усмихвам се и кротко го погалвам.
Той вече е с опърпани крила,
но все към мен глава протяга.
И странно може би е, че в синхрон
са неговият полет и мечтите.
Той чака на панелния балкон
да полетиме двама в висините.
© Криси All rights reserved.