27.09.2009 г., 23:26

На хвърлей място

996 0 4

На хвърлей място е...

А исках да надскоча себе си.

Притегнала нозе по-близо до земята.

Политам...

Над собственото си,

понякога безвъздушно, пространство.

И чуждото великодушие.

В капсула от тиха самота.

Така усещам Аз-а си.

И онова странно чувство,

че губя равновесие.

(Няма нищо лошо.)

От сивото размазано петно

около мен.

Събрало всичките ми

цветни опити

да нарисувам слънце

и дъга, след дъжд.

Монотонно звучат

всички дуплики.

В едноактна пиеса

- за самотници.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...