На хвърлей място
На хвърлей място е...
А исках да надскоча себе си.
Притегнала нозе по-близо до земята.
Политам...
Над собственото си,
понякога безвъздушно, пространство.
И чуждото великодушие.
В капсула от тиха самота.
Така усещам Аз-а си.
И онова странно чувство,
че губя равновесие.
(Няма нищо лошо.)
От сивото размазано петно
около мен.
Събрало всичките ми
цветни опити
да нарисувам слънце
и дъга, след дъжд.
Монотонно звучат
всички дуплики.
В едноактна пиеса
- за самотници.
© Нели All rights reserved.
