14.11.2009 г., 16:45

На инат (3)

1.4K 0 11

 

Сига съм тъ притиснъла уф ъгълъ

и чувам как сърцету ти лумбурка –

дъли дъ ми предложиш пръстенъ

или дъ мъ отсвириш с бодръ стъпка.

 

Пуд роклятъ ми – пусти плажове,

а в панталонъ ти – чирупки,

ма май шъ съ издраскаме от любене

(или каквоту там му викат днескъ).

 

Ма аз, нъли съм пуста пруклетия

(инатка – кату магарету на мостъ),

шъ си забуча пръстенъ на пръстъ

и шъ натрошъ сичките чирупки.

 

И дъ тъ видя как тогаз шъ тропкаш

унази ситнътъ – пайдушкътъ.

Ма то съ знай, чи аз шъ си преместя киткътъ -

нъли мъ видиш, чи не ми пукъ!

 

:)))

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ааааа, точно от това имах нужда рано тази сутрин - смях до побъркване!!!! ))))))))))))))))))))))
  • Благодаря, че се посмяхте заедно с мен!)))
  • Ай сига, май знам си ква си гиздосия.
    И казала съм ти - не се пъни
    кату едно магари върху лед! Че светни ли отнову
    свитофара, ши свети той в мурето кът дирек!
    Пък квото е под роклата - видохме!
    Каквото ши е в гащите, е жив късмет!
    п.п.От снощи мъ й напушил смях,
    мъ едвам сига да пиша, тук се спряф!
  • Развесели ме...
    Поздрави за мъдростта и насторението ,адашке!!!
  • ХахАХа :D

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...