Сига съм тъ притиснъла уф ъгълъ
и чувам как сърцету ти лумбурка –
дъли дъ ми предложиш пръстенъ
или дъ мъ отсвириш с бодръ стъпка.
Пуд роклятъ ми – пусти плажове,
а в панталонъ ти – чирупки,
ма май шъ съ издраскаме от любене
(или каквоту там му викат днескъ).
Ма аз, нъли съм пуста пруклетия
(инатка – кату магарету на мостъ),
шъ си забуча пръстенъ на пръстъ
и шъ натрошъ сичките чирупки.
И дъ тъ видя как тогаз шъ тропкаш
унази ситнътъ – пайдушкътъ.
Ма то съ знай, чи аз шъ си преместя киткътъ -
нъли мъ видиш, чи не ми пукъ!
:)))
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени