danda (Даниела)
358 1120
13.03.2015 г., 20:22 ч.

На изоставения бряг 

  Поезия » Друга
822 0 14

Аз нямам вече капка сила за поредното сбогуване.

И всички петъци тринайсти в календара ще зачеркна.

Мълчанието ми е мамещ океан. Ще го преплувам.

На този бряг издигнах храм от думи. Ала мразя черкви.


Не ми останаха клепачи за гуляй с катун безсъници.

Умората – напъден пес – се върна и се моли нямо.

Опъвам тънка корда за съня, безмълвно пускам въдица...

Зад мен единствената премълчана дума осветява храма.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??