На изоставения бряг
Аз нямам вече капка сила за поредното сбогуване.
И всички петъци тринайсти в календара ще зачеркна.
Мълчанието ми е мамещ океан. Ще го преплувам.
На този бряг издигнах храм от думи. Ала мразя черкви.
Не ми останаха клепачи за гуляй с катун безсъници.
Умората – напъден пес – се върна и се моли нямо.
Опъвам тънка корда за съня, безмълвно пускам въдица...
Зад мен единствената премълчана дума осветява храма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
