Аз нямам вече капка сила за поредното сбогуване.
И всички петъци тринайсти в календара ще зачеркна.
Мълчанието ми е мамещ океан. Ще го преплувам.
На този бряг издигнах храм от думи. Ала мразя черкви.
Не ми останаха клепачи за гуляй с катун безсъници.
Умората – напъден пес – се върна и се моли нямо.
Опъвам тънка корда за съня, безмълвно пускам въдица...
Зад мен единствената премълчана дума осветява храма.
© Даниела All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
