А този стих ще бъде малко тъжен.
(Възторгът не понася моя ум.)
На никому, със нищо длъжен,
единствено за тебе имам думи...
Сега ми се мълчи, понеже помня
в онази наша бяла тишина,
как плахо, като с длани на бездомник,
докосвах твойта нежна красота...
Но беше толкоз кратко, като миг,
прекъснат от законите на времето.
Очите ми не виждат твоя лик.
Ръцете ми самотни са без тебе. ...