Светлан
38 19
14.11.2009 г., 17:57 ч.

На жена ми 

  Поезия » Любовна
660 0 3

На жена ми

 

Защо тъгуваш, хубаво момиче,

и как въздишаш тежко, през сълзи?

Нали си имаш кой да те обича

и вечер над съня ти тих да бди.

 

Нали си вече силна и голяма,

макар с по детски греещи очи.

Нали сега и теб наричат мама –

а туй е бреме, от което не тежи!

 

И уж се взираш с укор, а утеха

с надежда дириш в моите очи.

Усмивката е любовта от памтивека,

от болката единствено горчи!

 

14.11.2009

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??