На жена ми
Защо тъгуваш, хубаво момиче,
и как въздишаш тежко, през сълзи?
Нали си имаш кой да те обича
и вечер над съня ти тих да бди.
Нали си вече силна и голяма,
макар с по детски греещи очи.
Нали сега и теб наричат мама –
а туй е бреме, от което не тежи!
И уж се взираш с укор, а утеха
с надежда дириш в моите очи.
Усмивката е любовта от памтивека,
от болката единствено горчи!
14.11.2009
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
