Светлан
37 19
Nov 14, 2009, 5:57 PM

На жена ми 

  Poetry » Love
763 0 3

На жена ми

 

Защо тъгуваш, хубаво момиче,

и как въздишаш тежко, през сълзи?

Нали си имаш кой да те обича

и вечер над съня ти тих да бди.

 

Нали си вече силна и голяма,

макар с по детски греещи очи.

Нали сега и теб наричат мама –

а туй е бреме, от което не тежи!

 

И уж се взираш с укор, а утеха

с надежда дириш в моите очи.

Усмивката е любовта от памтивека,

от болката единствено горчи!

 

14.11.2009

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??