На жизненото поприще в средата или Честит юбилей
На жена ми
Като свещички са звездите,
днес само петдесет на брой.
Вятърът шепти – Честито,
а сякаш, че гласът е мой.
На жизненият път в средата,
ти отстояваш своят чар.
А красотата е в душата,
като шестица в хвърлен зар.
Нека е добро начало
години да броим напред.
В това житейско огледало
да виждаш мен, да виждам теб...
На петдесет, душата също
копнее си за топлина
и със мечтите се прегръща,
и още вярва в чудеса.
Кристални днес да вдигнем чаши
и звън честитен да ечи.
Човек не бива да се плаши,
че още много предстои.
Желая ти успех и здраве
на твоят кръгъл юбилей.
Усмивката, не я забравяй,
така по-леко се живее!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
