На капка от нектар и щипка слънце
Изваля се от първия път,
аз си мислех – ще кара години,
под раздраната облачна плът
как да видя очите ти сини...
Сядай лято (Добре си дошло!),
на дъгата на моята блуза.
С пух попивам, от птиче крило,
люспа дъжд върху твоята буза.
Разполагай се, ето, вземи –
лавандулата, смешната фиба,
пазя капка нектар от земи
с бързолетни, зелени колибри.
Разпознах те по млечния зъб,
по липите с разтворени устни
и по слънцето, хвърлило пъп
върху изгрева,... как да те пусна...
Освежи се с две кубчета лед,
аз съм сигурна двеста процента:
ще открием достатъчно мед
и парфюм за коктейли от мента.
Ще ми върнеш ли шапката, щом
завалят прецъфтелите дюли
и... защо ми е друго, защо?! –
на целувка сме вече от юли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Благодаря ти!
