Hekredel (Христо Славов)
1529 419
22.11.2012 г., 11:13 ч.

На кой ли времето му стига 

  Поезия » Философска
430 0 4

На кой ли времето му стига,

дори и дълго да е тук.

Животът често ни намига,

но често удря и със чук!

 

За жалост малко ни се дава...

Животът ни не е безкрай!

Граденото след нас остава,

заглъхва кучешкият лай!..

 

Напразно - вместо да се дърлим,

е по-добре да замълчим

и труд в градежите да хвърлим,

вместо напразно да хвърчим...

 

Вместо да тичаме на място,

е по-добре да завървим...

Да гониме целта си свястно,

да палим огън, вместо дим!

 

О, Господ мъничко ни дава!

Претеглени сме на кантар...

Какво тогава ни остава -

без ново е животът стар!?

 

А трябва да си правим сметка,

човекът има свой акъл,

макар че е поставен в клетка

и е принуден да е зъл...

 

Не трябва да е паласпура,

а времето си да цени!

Не му е нужна и култура

на мързела да се гневи!

 

 

 

 

 

© Христо Славов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прав сте!Но не съм сигурен, че тези ограничения,дават възможност на езика ни ни да съществева и се развива свободно...Във много области на България този начин на изразяване съществева!
  • След предлог в литературния български език не може местоимението да бъде в именителен падеж (е, на софийски диалект може). Казва се и се пише "на кого", a не "на кой".
  • Благодаря за несърчителните думи!И аз Ви поздравявам и Ви благодаря, че сте си направили труда да прочетете това което съм написал!
  • Хареса ми!Изпълнено е с позитивизъм, който днес много ни е нужен! Срдечен поздрав!
Предложения
: ??:??