На кой ли времето му стига
На кой ли времето му стига,
дори и дълго да е тук.
Животът често ни намига,
но често удря и със чук!
За жалост малко ни се дава...
Животът ни не е безкрай!
Граденото след нас остава,
заглъхва кучешкият лай!..
Напразно - вместо да се дърлим,
е по-добре да замълчим
и труд в градежите да хвърлим,
вместо напразно да хвърчим...
Вместо да тичаме на място,
е по-добре да завървим...
Да гониме целта си свястно,
да палим огън, вместо дим!
О, Господ мъничко ни дава!
Претеглени сме на кантар...
Какво тогава ни остава -
без ново е животът стар!?
А трябва да си правим сметка,
човекът има свой акъл,
макар че е поставен в клетка
и е принуден да е зъл...
Не трябва да е паласпура,
а времето си да цени!
Не му е нужна и култура
на мързела да се гневи!
© Христо Славов All rights reserved.
