На кой ли времето му стига

Nov 22, 2012, 11:13 AM

Poetry » Phylosophy

459 0 4

На кой ли времето му стига,

дори и дълго да е тук.

Животът често ни намига,

но често удря и със чук!

За жалост малко ни се дава...

Животът ни не е безкрай!

Граденото след нас остава,

заглъхва кучешкият лай!..

Напразно - вместо да се дърлим,

е по-добре да замълчим

и труд в градежите да хвърлим,

вместо напразно да хвърчим...

Вместо да тичаме на място,

е по-добре да завървим...

Да гониме целта си свястно,

да палим огън, вместо дим!

О, Господ мъничко ни дава!

Претеглени сме на кантар...

Какво тогава ни остава -

без ново е животът стар!?

А трябва да си правим сметка,

човекът има свой акъл,

макар че е поставен в клетка

и е принуден да е зъл...

Не трябва да е паласпура,

а времето си да цени!

Не му е нужна и култура

на мързела да се гневи!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Hekredel (Христо Славов)

2012-11-23T22:11:59+02:00

Прав сте!Но не съм сигурен, че тези ограничения,дават възможност на езика ни ни да съществева и се развива свободно...Във много области на България този начин на изразяване съществева!
Bezzhichen (Безжичен)

2012-11-23T16:57:59+02:00

След предлог в литературния български език не може местоимението да бъде в именителен падеж (е, на софийски диалект може). Казва се и се пише "на кого", a не "на кой".
Hekredel (Христо Славов)

2012-11-23T16:32:13+02:00

Благодаря за несърчителните думи!И аз Ви поздравявам и Ви благодаря, че сте си направили труда да прочетете това което съм написал!
ВаняИ (Ваня Иванова)

2012-11-22T12:13:08+02:00

Хареса ми!Изпълнено е с позитивизъм, който днес много ни е нужен! Срдечен поздрав!