На Коледа не стават чудеса
На Коледа не стават чудеса
и мама няма да се върне
Притихвам в снежна самота
в очакване да ме прегърне.
Да ме погали нежно по главата
за татко да си поговорим
да украсим заедно елхата
и баница на масата да сложим
Да ме посрещне с топла пита рано
да й помогна да изчистим прага
да плача, че не мога да се справя
но тя да вярва, че съм права
На Коледа не стават чудеса.
Звезда в прозореца ми свети
и с дъх на мама топли, топли, топли
О, моля ви, не ме будете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Божилова Всички права запазени
