Dec 4, 2014, 6:28 PM

На Коледа не стават чудеса

  Poetry » Other
1.4K 0 13

На Коледа не стават чудеса
и мама няма да се върне
Притихвам в снежна самота
в очакване да ме прегърне.
Да ме погали нежно по главата
за татко да си поговорим
да украсим заедно елхата 
и баница на масата да сложим

Да ме посрещне с топла пита рано

да й помогна да изчистим прага

да плача, че не мога да се справя

но тя да вярва, че съм права

На Коледа не стават чудеса.
Звезда в прозореца ми свети
и с дъх на мама топли, топли, топли
О, моля ви, не ме будете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...