На красотата
На красотата краката са дълги.
И съм обречен да знам, че по принцип
на красотата краката са дълги.
А пък очите, очите...
Близка-далечна,
попива във мене
кратка и вечна
премала в сапфирено време.
На красотата гласът е мускатов.
И съм обречен да знам и да мисля:
на красотата гласът е мускатов.
А пък очите, очите...
Нежна и дръзка,
по-волна от вятър,
тя е превръзка
за болния стон на душата.
На красотата парфюмът е лунен.
А пък очите, очите...
Щом красотата със тях ме целуне,
тези очи на морфинова смърт
ме обричат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
