На красотата
На красотата краката са дълги.
И съм обречен да знам, че по принцип
на красотата краката са дълги.
А пък очите, очите...
Близка-далечна,
попива във мене
кратка и вечна
премала в сапфирено време.
На красотата гласът е мускатов.
И съм обречен да знам и да мисля:
на красотата гласът е мускатов.
А пък очите, очите...
Нежна и дръзка,
по-волна от вятър,
тя е превръзка
за болния стон на душата.
На красотата парфюмът е лунен.
А пък очите, очите...
Щом красотата със тях ме целуне,
тези очи на морфинова смърт
ме обричат.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
