16.12.2023 г., 20:37

На лов е хукнало за фараони

666 7 15

 

Изчезна ни прасето – яко дим!

Надежда ли на Коледа ще готвим?!

Не ставаше дори да го дарим,

не беше никак яшно, а напротив –

 

порода Пурко, дръ́гляво прасе,

уж хитрушанко като Кума Лиса,

но кой го хване, всеки го пасе,

меракът му бе само независим.

 

... Обадиха се. В сто кълбета прах,

засякли въглероден отпечатък,

кой паметник е яло не разбрах,

манталитет или съдба, горката...

 

С лъжата, че животът не е бил,

пак исторически гладът го гони,

и ръфа всичко, нашенски резил,

на лов е хукнало за фараони.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Четенето на стихове в този сайт не е задължение. Има и друг живот - реален. А и други места, където може да се чете. Благодаря ти, Мария за това, че винаги подчертаваш само това, което ти харесва. Кажи и някой мой недостатък, да науча и аз нещо .. шегувам се, разбира се. Всеки има право на свое мнение. Бъди здрава и благодаря за коментарите, които оставяш!
  • Отива ти да пишеш с острота социално-политическа поезия, правиш го много добре, Краси!😍 За първи път те виждам в това амплоа, ще потърся и други такива твои произведения, изостанала съм с четенето на стихотворенията ти.
  • Благодаря, Петре. Да ви е хубаво, топло в душите и уютно.
  • Отново истина голяма,... от Пурко посипан с брашно, до тортата на безверието. Защо ни е история голяма, нали говорим ингилицки, значи сме тамошни.
    Приятни празници
  • Мерси, Вики!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...