/по С. Есенин/
Подай ми, Лъка, лапа за късмет,
че тя единственно е топла още...
И хайде заедно, със лай проклет
да будим в тихи и безлунни нощи!
Е, хайде стига! Не лижи ме, драга!
Ти запомни от мене нещо простичко:
че много често и Човекът страда
и много скъпо му животът коства!
Ти си по кучешки красива, скъпа!
Ти толкова си доверчива и приятна!
И на коляното ми, за опора стъпила, ...