На Лъка
/по С. Есенин/
Подай ми, Лъка, лапа за късмет,
че тя единственно е топла още...
И хайде заедно, със лай проклет
да будим в тихи и безлунни нощи!
Е, хайде стига! Не лижи ме, драга!
Ти запомни от мене нещо простичко:
че много често и Човекът страда
и много скъпо му животът коства!
Ти си по кучешки красива, скъпа!
Ти толкова си доверчива и приятна!
И на коляното ми, за опора стъпила,
даряваш ме с целувка по брадата!
Стопанинът ти, мил и знаменит,
посреща и изпраща много гости
и всеки попочерпил се чешит
ръка протегнал е да те докосне...
Е, скъпа Лъка, посред твойте гости
е имало такива, онакива...
Случайно, тука, не е идвала ли още,
онази тихата и тъжна самодива?!
Ще дойде тя... Аз искам да напомня,
пред Нея застани! С очи я спри!
И за всичко, бил-небил виновен,
заради мене - по ръката - я близни!
© Красимир Дяков All rights reserved.
