На любимия ми поет Дамян Дамянов
Чета поезията ти, Поете,
чета... и болката нараства в мен!
И питам се, защо ли предпочете
да тръгнеш си отчаян, наранен?
Животът ти - роман от чувства,
перото - за душите болни лек,
словата ти - така прочувствени,
следа оставиха в света обезверен.
Ти, беше този "хорски кладенец"
със изворна, живителна вода,
а ние като "жадни друмници"
отпивахме на глътки любовта.
И днес си ни икона. И олтар си
във храма на лиричната душа,
която не заключи с катинари,
а портите отвори за света.
Остави ни в наследство „нива пълна“,
засята с хиляди добри зрънца,
от тях пшеница златна днес покълва,
хляб... за наранените сърца.
18. 01.2022 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
