18.01.2022 г., 19:35

На любимия ми поет Дамян Дамянов

698 8 9

Чета поезията ти, Поете,

чета... и болката нараства в мен!

И питам се, защо ли предпочете

да тръгнеш си отчаян, наранен?

 

Животът ти - роман от чувства,

перото - за душите болни лек,

словата ти - така прочувствени,

следа оставиха в света обезверен.

 

Ти, беше този "хорски кладенец"

със изворна, живителна вода,

а ние като "жадни друмници"

отпивахме на глътки любовта.

 

И днес си ни икона. И олтар си

във храма на лиричната душа,

която не заключи с катинари,

а портите отвори за света.

 

Остави ни в наследство „нива пълна“,

засята с хиляди добри зрънца,

от тях пшеница златна днес покълва,

хляб... за наранените сърца.

 

18. 01.2022 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
  • Искам да го направя като вдъхновено произведение, но нещо не успях

    Аз знам, че думите ти ще се пеят

    Отде го взе пронизващото чувство,
    бълбукащо във теб като вулкан?
    Една е думата за теб – изкуство,
    пропито със магия, чар и плам.
    От думи, с ум – кинжал създаваш песен,
    от всяка буква – бляскава искра.
    Понякога си в пътя ми нелесен,
    понякога се раждаш във сълза.
    Сълза от болка и сълза от радост,
    сълза от адски гнет или от смях.
    Във силата откриваш късче слабост
    и в мощ превръщаш слабостта без страх .
    Аз знам, че думите ти ще се помнят
    и ще се пеят, тук – на таз земя.
    Дори с парчета от строшена стомна,
    способен си да сътвориш мечта!
  • Благодаря за този прекрасен стих, Данаил!
  • И от мен, браво! Не зная защо, доколкото ми е известно, отсъства от програмата в училищата. Поздравления!
  • Браво!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...