На любимия ми поет Дамян Дамянов
Чета поезията ти, Поете,
чета... и болката нараства в мен!
И питам се, защо ли предпочете
да тръгнеш си отчаян, наранен?
Животът ти - роман от чувства,
перото - за душите болни лек,
словата ти - така прочувствени,
следа оставиха в света обезверен.
Ти, беше този "хорски кладенец"
със изворна, живителна вода,
а ние като "жадни друмници"
отпивахме на глътки любовта.
И днес си ни икона. И олтар си
във храма на лиричната душа,
която не заключи с катинари,
а портите отвори за света.
Остави ни в наследство „нива пълна“,
засята с хиляди добри зрънца,
от тях пшеница златна днес покълва,
хляб... за наранените сърца.
18. 01.2022 г.
© Таня Мезева All rights reserved.
