На любовта
В този кратък живот, в този малък живот,
недостатъчен или просто излишен.
Ти си просто цинизъм, тъжна дума, "Любов",
ти си само и просто цинизъм...
И когато разбиваш всички кули на прах,
и се смееш над чашата с вино,
а сълзите над тебе се превръщат във прах,
аз не мога да кажа "прости ми"...
И дори да не искам, победител си ти,
да, с нечестност, но всичките лаври
са за теб.
Е, честито,
нека Бог ти прости,
... аз не бива с мъртвец да се гавря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Симеонова Всички права запазени
