Apr 7, 2008, 7:54 PM

На любовта

  Poetry » Love
1.1K 0 3
 

     В този кратък живот, в този малък живот,
     недостатъчен или просто излишен.
     Ти си просто цинизъм, тъжна дума, "Любов",
     ти си само и просто цинизъм...
     И когато разбиваш всички кули на прах,
     и се смееш над чашата с вино,
     а сълзите над тебе се превръщат във прах,
     аз не мога да кажа "прости ми"...

     И дори да не искам, победител си ти,
     да, с нечестност, но всичките лаври
     са за теб.

     Е, честито,
     нека Бог ти прости,
    
       ... аз не бива  с мъртвец да се гавря...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...