8.11.2022 г., 10:02

На майстор Господин, на който викаха Господ

589 1 0



Господе, защо на теб се случи
да цопнеш върху твърдия паркет?
Баланса ли на стола не улучи
или реши, че ти не си човек?

Крушката ми светна, не отричам,
но целият се май посинини...
Майстор си и то съвсем приличен,
но паднал Господ, някак не върви.

За паднал ангел пише в Битието.
За паднал Господ няма даже ред.
И туй видях, изпразних портмонето
и молих се да бъдеш ти наред.

Ни звук, ни стон, ни даже и гримаса.
Падна. Стана. Даже продължи...
Случката ти, само в мен остана.
Видях, че Господ ходи със звезди.

Поклон пред майсторлъка ти неземен.
Сега си имам вече светлина.
Боли ли от летежа ти последен?
Ще помниш вечно моята врата.

Слава тебе майстор Господине!
Нека добрините се множат.
Велики са делата ти и името.
Ти си смисъл, цвят и благодат....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...