На майстор Господин, на който викаха Господ

Господе, защо на теб се случи
да цопнеш върху твърдия паркет?
Баланса ли на стола не улучи
или реши, че ти не си човек?

Крушката ми светна, не отричам,
но целият се май посинини...
Майстор си и то съвсем приличен,
но паднал Господ, някак не върви.

За паднал ангел пише в Битието.
За паднал Господ няма даже ред.
И туй видях, изпразних портмонето
и молих се да бъдеш ти наред.

Ни звук, ни стон, ни даже и гримаса.
Падна. Стана. Даже продължи...
Случката ти, само в мен остана.
Видях, че Господ ходи със звезди.

Поклон пред майсторлъка ти неземен.
Сега си имам вече светлина.
Боли ли от летежа ти последен?
Ще помниш вечно моята врата.

Слава тебе майстор Господине!
Нека добрините се множат.
Велики са делата ти и името.
Ти си смисъл, цвят и благодат....