lips_of_angels (Ем)
164 5068
22.02.2011 г., 20:45 ч.

На мама 

  Поезия
1532 1 19

Не е веднъж животът - мъж пиян,

чертаел криви улици по скулите

на майка ми, която не виня,

че не опита да завърже думите,

 

които тичат все след моя ден.

И правят ме наопаки на всички.

Да си обичана не е да бъдеш в плен -

това е да си майка. И логично,

 

когато се сменяват градове

и улици, приятели, сезони,

едничка само тя ще е до мен,

дори да не съзнавам колко много

 

тежи да гледаш птица без криле.

И всеки мах да удря като тътен.

Да се разкъсва цялото небе,

а тя да вярва, че ще се получи.

 

А тя да гони облаци и дъжд.

И никога дори да не заплаче.

Децата я крепят с ръце на мъж.

И само тази обич нещо значи. . . !

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??