На мама
Не е веднъж животът - мъж пиян,
чертаел криви улици по скулите
на майка ми, която не виня,
че не опита да завърже думите,
които тичат все след моя ден.
И правят ме наопаки на всички.
Да си обичана не е да бъдеш в плен -
това е да си майка. И логично,
когато се сменяват градове
и улици, приятели, сезони,
едничка само тя ще е до мен,
дори да не съзнавам колко много
тежи да гледаш птица без криле.
И всеки мах да удря като тътен.
Да се разкъсва цялото небе,
а тя да вярва, че ще се получи.
А тя да гони облаци и дъжд.
И никога дори да не заплаче.
Децата я крепят с ръце на мъж.
И само тази обич нещо значи. . . !
© Ем All rights reserved.
