На мама
Деца
когато сме,
деца когато имаме,
от мъка или щастие
когато ни боли -
неволно търсим майките.
От мама сила вземаме.
Тя всичко с нас -
единствена -
до сетен дъх дели.
На ласки сме преситени,
но търсим, майко, ласката
на дланите ти грапави.
И в твоите очи
пречистваме се, майчице.
Пред тебе пада маската.
Горчилката натрупана
при тебе не горчи.
Че всичко ще е хубаво,
у тебе зрее вярата
и тихо носиш болката,
която с теб делим.
За злото и доброто ни
пак твоя в нас е мярката
и ти намираш билката,
с която се церим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Гарева Всички права запазени
...