На мама

10.04.2016 г., 22:44 ч.

Поезия » Друга

601 0 1

Времето е относително понятие,

отнема ни последната минута...

Като част от древното проклятие,

да живееш като куче, по принуда...

Да броиш секундите до края,

да отмерваш със сълзите време,

от света да си отидеш най- накрая,

някого обикнал повече от тебе...

Сърцето ми от днес ще бие

с онази траурна камбана,

а ти където и да си - помни ме!

Любовта не си отива, когато е голяма...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.