На мама
Времето е относително понятие,
отнема ни последната минута...
Като част от древното проклятие,
да живееш като куче, по принуда...
Да броиш секундите до края,
да отмерваш със сълзите време,
от света да си отидеш най- накрая,
някого обикнал повече от тебе...
Сърцето ми от днес ще бие
с онази траурна камбана,
а ти където и да си - помни ме!
Любовта не си отива, когато е голяма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
